Зорница Коева
Здравейте, скъпи родители. Казвам се Зорница Коева.
В периода на израстването ми, около 16-17 годишна възраст, започнах да се интересувам от дълбочината на взаимоотношенията, защо ни се случват определени ситуации и какво провокира нашите реакции към тях. Беше ми интересно да чета такъв тип литература и пътя ми на себеизследване ме отведе до йога, като познание за тялото и най-вече за духа. Последваха стъпки на развитие в различни техники за концентрация, медитация, Тай-чи, Випасанна, неврографика, личностно развитие.
През цялото време бях в търсене на себе си с ентусиазъм и решителност, но сякаш истинската “работа” започна, когато станах майка! Родителството много ясно ме изведе от сферата на теорията и илюзорните представи за живота, като ми показа реалността на моите подсъзнателни модели и личностни предизвикателства.
Започнах да се оглеждам в реакциите на сина ми към моите действия и виждах как проявявам първосигнални модели на поведение, за които не си давах сметка, а те рефлектираха върху взаимодействието ни. Децата са невероятно огледало! Те ни показват къде сме потиснали определени емоции и чувства, които е нужно да отработим и освободим. Вярвам силно в семейството като ценност и че можем да изградим взаимоотношения, базирани на емоционална интелигентност и истинско свързване.
Последните 5-6 години, мой верен компас в опознаване на личните ми нужди, емоционални модели и предизвикателства, е системата Ген ключове. Има нещо много интровертно, спокойно и центриращо в начина, по който ген ключовете работят. Те не изискват от теб, не ти казват какъв си или какво трябва да правиш, за да постигнеш определена цел. Те просто са на разположение и ти показват как смело може да погледнеш сенките си и че трансформирането им е в твоите ръце, отговорността е в теб. Опознавах по-добре себе си, но това знание ми помогна и да опозная повече детето и съпруга си. Това ме вдъхнови да задълбоча работата си с Ген ключовете и опита, който натрупах, преминавайки различни курсове и семинари, доведе естествено до ролята ми на водещ и ментор на курса „Завръщане към дарбите“. Виждах как споделеният опит в група, чувството, че си подкрепен и разбран, въздейства на хората, разгръща себепознанието им и това променя взаимоотношенията им.
Моето силно вдъхновение е това знание да бъде предадено на децата ни през личния пример на възрастните. Представете си свят, в който децата ни знаят как да наблюдават, приемат и обгръщат сенките си. Свят, в който те умеят да изразяват свободно дарбите си и се чувстват приети и подкрепени. Свят, в който ние съзнателно подхождаме към своите емоционални рани и даваме пространство на децата и партньора си да изследват и проявяват своята автентичност. Това е светът, който бих желала да създадем заедно!