Трите етапа на съзерцанието
Откъси от книгата „ Изкуството на съзерцанието“
Английската дума contemplation („съзерцание“) произлиза от съчетанието на латинския корен templum, означаващ храм, и представката con, означаваща „с“ или „заедно с“. Затова можем да кажем, че вътрешният смисъл на думата е да навлезем в собствения си храм, в своето свещено вътрешно пространство. Добавянето на представката con обаче внася още едно интересно измерение в разбирането ни. Когато навлизаме навътре в себе си, съществува усещането, че сме с някого или с нещо. Това е същността на съзерцанието – че когато се обръщаме навътре, започваме да откриваме връзките. Сливаме се с мистерията. Това може да звучи мистично – и то е – но също така е нещо, което всички вече познаваме.
В забързания свят днес може би си мислите, че просто няма да намерите време за съзерцание. Истината е точно обратното. Както ще откриете, съзерцанието се случва в промеждутъците на живота ни. То тече непрекъснато на заден план, докато сме заети, а после, когато спрем, отпуснем се или направим пауза, изведнъж нещо се надига отвътре и осъзнаваме един рядък миг на чисто присъствие. Тези вълшебни моменти може да траят само няколко секунди, но когато погледнем назад към натоварения си ден, именно тези кратки мигове на покой и яснота изглеждат като оазис сред шума и напрежението на ежедневието ни.
Изкуството на съзерцанието разширява живота ви, като насочва вниманието към тези специални мигове, докато не започнете да жадувате за още. Докато усвоявате практиката, ще откриете и че всичко в живота ви става по-леко и по-естествено. Тялото ви се освобождава от напрежението, емоциите ви намират баланс, а умът ви става ясен и прозрачен.
В книгата „Изкуството на съзерцанието“ Ричард Ръд споделя три техники, които подкрепят възможността за вътрешна трансформация. Първата техника се нарича Пауза и е свързана с ума. Втората техника се нарича Центриране и е свързана с емоциите. Третата техника се нарича Сливане и е свързана с физическото тяло. Тези техники са лесни за усвояване и е най-добре да бъдат научавани в реда, в който са представени. С други думи, добре е първо да разберете истински Пауза, преди да преминете към Центриране, защото Центрирането естествено се ражда чрез практиката на Пауза. По същия начин Сливането е по-дълбок етап и се разгръща много по-леко, когато първите две техники вече са добре усвоени.
Етап 1 на съзерцанието – Пауза
Много велики музиканти, писатели и артисти са споделяли, че истинската магия на тяхното изкуство се случва в тишината между нотите или в пространствата между думите и образите. Това е повече от красива метафора. Когато направим пауза в потока на външната активност, цялата вътрешна енергия, която сме култивирали чрез съзерцанието, изведнъж изплува на повърхността – като баскетболна топка, която несъзнателно сме държали под водата. В такива моменти ние отново си спомняме себе си и преживяваме миг на осъзнатост. Тези мигове са като блестящи скъпоценности в деня ни. Вътрешно забавяме ритъма си, дишането ни се задълбочава и може би поемаме една дълбока, наситена въздишка.
Промяната се случва в промеждутъците. Постепенно, с времето, когато започнете да се наслаждавате на тези паузи, тревожността ви ще отслабне, сърцето ви ще стане по-отворено и отново ще си спомните, че животът може да бъде изпълнен с магия и мистерия.
Голяма част от изкуството на съзерцанието е да събудите собствения си творчески дух. От вас зависи как ще създавате повече паузи в деня си. Паузата е форма на вътрешна дисциплина и е нужно време, за да се отпечата като нов навик в живота ви. Когато процесът започне обаче, той може да бъде едновременно радостен и дълбоко разкриващ.
Съществуват много видове паузи. Пауза не означава непременно да спрете да се движите и да останете неподвижни. Това е само един от аспектите ѝ. Друг вид пауза е преходът между едно събитие в живота ни и следващото. Например, пътят до работа може да бъде пауза. Всичко зависи от начина, по който вървите. Ако бързате по улицата, докато едновременно гледате телефона си, това не създава пауза. Ако обаче се движите спокойно, с лекота, наслаждавайки се истински на момента, може би устните ви ще се извият в усмивка и за няколко мига ще почувствате истинска свобода и отпускане.
Етап 2 на съзерцанието – Центриране
Силата на паузата е в това, че започва да създава пространство от тишина вътре в нас, като спокойно езеро в ясен зимен ден. Когато водата е размътена, не можем да виждаме през нея. Когато е неподвижна, тя става прозрачна като кристал. Първият етап е създаването на яснота, а вторият е да внесем нещо силно в това пространство и да наблюдаваме вълните, които то поражда в цялото ни същество.
Втората техника – Центриране – е свързана с активното използване на съзерцанието като опорна точка за вътрешна трансформация. Това е моментът, в който съзерцанието се превръща в действие.
Всяка пауза е поле на трансформация.
Това е основата на втората техника, известна като Центриране. Тя произлиза от източните традиции, където се разглежда като начин за преобразуване на желанията или „сенките“ ни в едно по-високо възприятие за реалността. В съвременната форма на съзерцание Центрирането е акт на волята, който в рамките на една секунда променя посоката на енергията ни – от движение надолу към възходяща спирала.
Разбира се, не всяка пауза води до Центриране. Но когато увеличавате честотата на паузите в живота си, увеличавате и възможността за тези дълбоки вътрешни промени. С времето, чрез тази проста практика на Пауза и Центриране, ще откриете, че постепенно освобождавате стари негативни модели и усещате ново чувство за свобода и лекота във всеки свой ден.
Етап 3 на съзерцанието – Сливане
Съзерцанието преди всичко е изкуство. А всяко истинско изкуство трудно може да бъде обяснено напълно. По пътя има ясни етапи и опорни точки, като техниката на Пауза. Всеки може да създава паузи в деня си, но как ще използвате тези паузи? За да преживеете Центрирането, е нужно да отидете много по-дълбоко от самото спиране. Центрирането е едновременно промяна в осъзнаването и фин акт на волята. Нужно е да носите в себе си дълбоко желание да преживеете живота по-пълно.
Както Центрирането се ражда от Пауза, така Сливането се ражда от Центрирането. Центрирането е полето на трансформацията. Сливането е съзнателното прилагане на тази трансформация във всички аспекти на живота ни.
Сливането означава да навлезем по-дълбоко в живота, в света, към другите хора. То е състояние на разцъфтяване и прегръщане на всички измерения на живота. Това е прагът на нашето майсторство. Сливането е сърцето на съзерцанието. То е безстрашното отношение, което развиваме към всичко и всички около нас. Каквото и да се случва, каквато и съдба да ни донесе животът, ние съзнателно се движим към нея с доверие. Движим се, за да се слеем с нея.
Изкуството на съзерцанието
Съзерцанието ни учи как да вървим по фината граница между действие и бездействие, водени от силата на паузата. Всички важни решения изискват пространство за съзерцание. Понякога обаче е нужно действието да се случи веднага, без удобството на външна пауза за размисъл. За да бъдат хармонични, такива действия трябва да извират от възглед за живота, основан на доброта и грижа за другите – възглед, който сме култивирали през годините чрез съзерцание и прозрение.
Това е най-дълбокият плод на съзерцанието – да действате естествено, без тревожност, вина или съмнение; да позволите на живота да избира чрез вас, докато вие оставате свидетел на величественото многообразие от чудеса, което представлява вашият живот.
Потопете се в книгата “Изкуството на съзерцанието” оттук
