Автор: Симеона Димитрова

Тази история вероятно е започнала много преди събитията, за които ще прочетеш тук. Убедена съм, че участниците в нея тепърва ще откриват стотици малки синхроничности, които са се случили преди физическата им среща. Но тъй като трябва да започнем от някъде, започваме с Ели.

Знаеш ли какво е дарма? Това не е просто житейска мисия, а усещането, с което всички се раждаме – че сме тук, за да направим определени неща, да оставим отпечатък, да променим по своя начин познатата ни действителност. Като деца ние сме много свързани с това усещане за смисъл и Ели винаги е знаела, че нейната дарма е да служи на хората в тяхната реализация – да ги свързва с дарбите и талантите им. Как обаче? Дълги години остава загадка.

Съдбата има странния навик да ни предоставя невиждани възможности в моменти, в които ние напълно сме се освободили от очакванията си. Така, докато Ели служи в един йога център (и извършва куп задачи, които са й трудни и непривични), някой споменава нещо за нейния дизайн. Думите остават да кънтят в съзнанието й като ехо и съвсем скоро тя започва да се интересува от Хюман Дизайн. Обучава се и става професионалист в областта, отдава се напълно на това познание до такава степен, че започва да вижда дизайна на хората преди те да са й го казали. Дълги години основната й дейност е свързана с Хюман Дизайн. Като професионален педагог тя наблюдава как дизайнът се проявява при малки деца, консултира родителите им и подпомага подрастващите в изявяването на дарбите им.

С времето обаче започва да вижда как хората използват познанието за дизайна си не за да се развиват, а за да се оправдават. След години работа с Хюман Дизайн Ели се поражда колебание. Тогава пред нея изниква поредната възможност – да получи пълна стипендия към Международното Училище по Хюман Дизайн. Решава, че ще кандидатства и ако я одобрят – това ще е нейният знак. Записва дълга лекция, в която говори по зададената за стипендията тема, изслушва я някколко пъти и докато слуша, започва да чува гласовете на неувереността, на егото, на страха. Зад всички тях обаче, се прокрадва нещо друго, нещо истинско и истинно. Ели изрязва от записа само този глас – гласът на истината и осъзнава, че той си има негова история, абсолютно завършена и независима от останалите. Изпраща кандидатурата си и печели стипендията.

Къде в тази картина се включват Gene Keys? Въпреки всички възможности, които й се предоставят, въпреки преживяванията и трансформациите, в Ели все още стоят въпроси, на които тя не може да намери отговор. Веднъж, докато е на гости на свой познат, на пода на стаята тя вижда принтирано копие на книгата Gene Keys. Зачита се и започва да си записва откъси от нея. Не разбира нищо от написаното с ума си, но то говори на сърцето й по някакъв начин. Животът обаче, продължава, тя прибира записките някъде и забравя за тях.

Точната информация винаги има способността да ни намери в точния за нас момент. В един особено тежък период за Ели тя решава да разчисти дома си, намира записките и открива в тях отговори и утеха. Започва да носи книгата навсякъде със себе си. Когато някой неин познат сподели за свой проблем, Ели отваря книгата и започва да чете от нея. Никой обаче не разбира написаното. Сякаш то е криптирано. Въпреки че чуват истината от страниците на книгата, на хората им трябва време да я разберат и осмислят.

Всичко това продължава за известно време, докато едно лято нещата си идват на мястото. Преди щастливият завършек, има една последна буря. От години насам Ели прекарва летата си на див плаж. Когато разбира, че има планове да го застрояват, нещо в нея сякаш се пречупва. Усещането, че ще загуби любимото си място се преплита с чувството, че трябва да направи нещо, за да помогне. Но какво? В същия този период Ричард Ръд прави безплатен уебинар. Ели се записва и накрая на лекцията задава въпроса си за дивия плаж – да остави ли нещата на произвола на съдбата или да се намеси. Не получава отговор, но това не я отказва.

След известно време се свързва с Ричард и пак му задава въпроса си. Този път той й дава изчерпателен отговор и накрая, съвсем небрежно, я пита: „Превеждаш ли ген ключовете?“. Сякаш е знаел и я е чакал – така се чувства Ели в този момент. От тук нататък всичко е история. Ели и още няколко човека успяват да съставят подписка за спасяването на дивия плаж. Ричард Ръд идва в Българя и представя официлано ген ключовете. По негова покана Ели започва да разпространява това ново знание тук, включва се в различни обучения в цял свят и сформира екип от хора, с които да споделят информацията за ген ключовете в България.

Кои са тези хора и как се случва съвместната им работа – ще разбереш съвсем скоро.