Автор: Симеона Димитрова

Историята на Ген Ключовете продължава със земната Мария. Винаги, когато говоря с нея времето се движи по друг начин – по-бавно, спокойно, концентрирано. Имам чувството, че Мария може да внесе ред във всичко. Може би Ели е видяла същото в нея, когато й е предложила да стане част от екипа на това ново начинание. Но тъй като, наистина времето в света на Мария тече по различен начин, отговорът не дошъл веднага.

Ако бях Хюман дизайн експерт бих казала, че Мария е усвоила перфектно стратегията на прожектора – да чака точната покана и да не казва „Да“ веднага. И така, преди да се заеме с Ген Ключовете, Мария казала Не на Ели няколко пъти. Защото тя не би започнала нещо, за което няма време и енергия, а по това време била ангажирана с други проекти. Обаче, когато нещо трябва да се случи, всички събития сякаш ни водят към него.

В периода на поканите на Ели Мария започнала да чете книгите на Друнвало Мелхизедек. Представите й за света се променяли и интерсът й към Ген Ключовете растял. След поредната покана Мария решила да посети Ели в Пловдив – да се запознаят лично и да преценят дали могат да работят заедно. Прекарали няколко дни в града и явно всичко се развило повече от добре, защото след това Мария се съгласила да стане част от екипа на Ген Ключовете.

В Средновековието от Мария щеше да излезе чудесен пълководец – ред и дисциплина щяха да царят в редиците на подчинените й. Но когато се захванеш с нещо, в което участват двама души, няма много пространство за налагане. Напасването е много по-важно. И така двете дами започнали своя танц на опознаването. Определяли граници, търсели добрите страни в другата, работели върху собствените си сенки – процес, който продължил след като Зори се присъединила.

За Мария това е съществената разлика между тях трите и другите екипи, в които е работила. Те не са просто „колежки“, не са и три силни личности, които се опитват да се налагат, защото всяка мисли, че знае най-добре. Мария, Ели и Зори са приятелки, които прилагат Ген Ключовете на практика преди да ги предлагат на другите. Това отнема време – близо две години момичетата слагали работата след отработването на личните си конфликти, грижели се за създаването на стабилен екип преди всичко. Това е красотата на този тип работа – имаш възможност (и донякъде задължение) всеки ден да практикуваш това, което преподаваш.

В рамките на близо трите години на съвместната им работа трите момичета са отработили много лични и групови спънки. В същото време са успели да организират различни събития и срещи и да стартират онлайн курса им „Завръщане към дарбите“. Мария говори с голяма любов за този проект. Казва, че им е отнело 9 месеца да го направят и все пак го стартират преди да се чувстват напълно готови с подготовката му.

Въпреки че организационно не всичко е било перфектно, обратната връзка от първото издание е повече от положителна. Онлайн курсът вече са провели цели 4 пъти, а заинтересованите растат. За Мария е прекрасно, че в него има български участници от цял свят. Според нея да получиш знание на родния си език, където и да се намираш е наистина ценно и рядко срещано.

Защо според нея популярността на ген Ключовете расте? Защото, казва ми тя, Ген Ключовете ти дават вяра в Живота. В тях Мария открива много нежност и дълбочина – такава, каквато не е срещала в друго учение. Питам я как вижда проекта им след 5 години. Казва ми, че си представя стабилно единно общество от експерти, които споделят знанието за Ген Ключовете в неговия чист вид. Мария си представя, че съвсем скоро (след много по-малко от 5 години) тя, Ели и Зори ще водят обучения за българските общности из цял свят и ще го правят с много радост. Последното нещо, което Мария ми каза (почти мимоходом) беше, че всеки има право да изкарва парите си от това, което го прави щастлив. Практичност и лекота – това се надявам да си вземат повече хора от Мария.