С радост ви споделяме един разказ родил се спонтанно при срещата на един уникален мъж с образа на 19-тия Пазител на мъдростта от книгата за оцветяване “64 -те лица на Пробуждането”. Невероятно е каква мъдрост и вдъхновение може да се възпламени в нас, потапяйки се в напръв поглед обикновенно оцветяване!

Пожелаваме ви да се насладите цялостно, потапяйки се в този неповторим разказ!

………………………………………………………………………………………………………………………………………

19-ти Ген ключ – Пазителят на Чувствителността
Творец – Валери Манчев, нотариус

Баба беше жена, която не се среща под път и над път.
Когато я видях на нарисувана от Роузи (Роузи, Роузи, на няколко пъти, докато рисувах, ясно долових фин аромат на рози, сега разбрах защо! От теб е идвал! Благодаря!), та Баба побърза да ми каже първо да оцветя устните й. “Защо първом устните, бе Бабо?” “Защото в началото беше Словото”, ми каза тя. А словото се лееше от устата й, както Слънчевите лъчи. Баба беше Баячка.
И много други неща беше тя, но за тях по-нататък.

Баба умееше да разчита картите. Не географските. Колодите карти. Всякакви тестета, от където и да й попаднат, който и да ги е ползвал преди нея. И когато нареди картите, тя познаваше до интимни подробности. Това й се отдаваше дори с картите на кварталните пияници. Виждал съм го много пъти. Те си попийват кротко в кръчмата, тя непоканена седне до тях, те спират играта, тя разбърка картите им и започне да говори. Не знам как избираше на кого да говори. Нещо я е тласкало натам, подсмихваше се на въпроса ми какво дири една възрастна жена в кръчмата.

Та заради любовта към картите, й донесох забрадка от Испания, същата, с която сега я виждате на рисунката. Знаците на забрадката й сега са оцветени, но в действителност блестяха на главата й, защото бяха шлифовани полускъпоценни камъни. Даже се чудех в един момент дали е възможно и аз да сложа някое камъче сега на картината 
Не знам дали е уместно, но не мога да удържа на този спомен – с тази кърпа пожела да в погребем.

Какво друга да ви разкажа за Баба?

А, да. Ами тя беше единствената жена е Селото, която можеше да се похвали, че е пила шампанско. А също и че се е целувала с истински граф. Е, вярно, че не спомняше името на този румънски граф, а само първата му буква. Била Д.
Баба сега ме подбутва да ви добавя, че е поискала първо да й сложа червило, защото не се знаело дали графът нямало са изскочи отнякъде. Имал бил такъв странен навик.

Баба имаше татуировки. Мантри на санскрит – ОМ, Сатям, и други. Имаше на ръцете си изписани завинаги и числата – римски, арабски, еврейски, атлантидски, ангелски. От нея знам, че Всемира може да се обясни най-ясно с числата. Веднъж мимоходом спомена, че е прозряла това още преди да бъде целуната, представете си колко отдавна е било това.

Да не пропусна – Баба “гледаше” на ръка. Никъде не гледаше тя специално, докато държи нечия ръка, но ни беше ясно, че всичко вижда. Ей, страшна жена, ви казвам. Нищо не можеш да скриеш от нея. И затова ние, наследниците й, си знаем от малки: нищо не крой, всичко ще разбера. Помни, чедо, Истината те прави Силен.
Сега се разсмях, защото се сетих – на нейната ръка нямаше никакви, ама никакви линии. С намигване ми казваше – била ги заменила с някакъв персийски принц срещу дара да се смее изневиделица, напълно внезапно и изобилно. Щяхте да пощръклеете, ако я бяхте наоколо когато се смее. И щяхте да се включите моментално в нейната щура веселба.

Не казвам, че всичко с нея беше песен и рози, смях и закачки, мед и масло. Баба беше строга жена. Да не си й пред очите, когато се развилнееше поради някоя наша беля, нейните внуци.

А пък от време на време се държеше като Саавската царица. Ей, казвам ви, само хермелинов шлейф й липсваше. Не съм й бъркал из скриновете, може би имаше. Като се оттегли от земята този път, всичко нейно се падна на сестра ми, та не знам имаше ли Баба шлейф или не.

Какво друго да ви разкажа? От нея прихванах тази страст към многоизмерните символи и свещенната геометрия. Толкова съм й благодарен за това. Цялата ни огромна къща беше в знаци, символи, чертежи, рисунки, спирали. Като в лаборатория се чувствах. Тя къщата и така си беше. Таван, пълен с билки и тинктури, шкафове и чемеджета с кутийки, до горе с мехлеми и мазила, примазани конци за брадавици, бурканчета с омаен мед, разни неща, които така и не разбрах за какво й служат.

Не знам дали ще ви е интерсно, но Баба умееше да се договаря всяка есен и зима всички вируси, бактерии, бацили и прочее мъничета да стоят далеч от Селото, “ако обичате, че не знам дали ме разбирате”, както си мърмореше още при първия листопад. И ви казвам, никой, от пеленачета до старците, дето не се помнеха годините, никой в Село нямаше дор един сопол цяла зима.
А, да не пропусна, тя знаеше езика на всички животни. Или поне на тези, които живеят в наше Село. На драконите и змейовете – също. Макар да не съм ги виждал наоколо. Но Баба твърдеше, че си е говорила с тях. И аз й вярвам.

Нещо важно за мен лично тя направи. Когато Баба разбра, че ще си вадя хляба като се подписвам, ми показа как да “закалдовам” подписа си с няколко силни символа. Толкова съм й признателен.

Баба и Бог. Бог и Баба.
Баба веднъж в градината, както си кротувахме на пейката под розите, ми призна, че дълго време е била скарана с Бог. Защото смятала, че Той й бил причинил толкоз злини. И не могла през това дълги време да му прости.
Но после нещо станало, не ми призна какво, но се сдобрили. Мисля, че тя е втасала, за това са се сдобрили. Но това само спред мен.

Когато вече поотраснах и Баба вече обичаше да си хортува с мен, та тя започна да твърди, че Бог изцяло е в нея, и че тя изцяло е в него. И точно тази дума използваше – изцяло. Според нея, тази дума била най-подходяща. Защото само тя изразява състоянието, че те, Бог и Баба, са едно цяло. Не го разбирах това “цяло” доста дълго време, дълги години. Всъщност – до преди няколко дни. Сега вече и аз така го усещам.

Баба ми казваше, че Бог никога, ама никога не иска от нас каквато и да е саможертва. На него може да му предложим само нашето Благовещение. Ама под Благовещение тя имаше нещо друго пред вид, не в онзи популярен смисъл.

 

Благовещение за нея беше да се слееш с благите вести от Бог, с благите слова на Бог. Тя ми каза, че когато говори за нас, хората, Бог подбира само, само, само благи слова. И знаете ли какво? Благите слова на Бог за нас са са причината в българския свещен език да имаме думата Благодаря. С всяка произнесена дума Благодаря, ние принасяме благи дарове пред лицето на Бога.
Това е, мили хора!
Обичам ви и ви благодаря!

…………………………………………………………………………………………………………………………………………………….

 

Ако искате и вие да възпламените своята мъдрост и вдъхновение, както Валери, може да си вземете книгата за оцветяване “64-те лица на Пробуждането” от ТУК и да отворите вратите на своя креативен дух!