Автор: Мария Цветкова

 “ Дори всички да вървим по една и съща пътека в гората всеки един от нас ще преживее по различен начин пътуването си.”

 

Стоях и се чудех, какво да напиша, за да мога най-съзнателно и откровено да представя на всеки един от вас, кое ще ви е полезното, ценното, градивното от нашия курс – “Завръщане към Дарбите”.

Истината е, че за всеки това пътуване ще бъде съвкупност от осъзнавания, ако се осмели да го предприеме и ако се осмели да приеме своята индивидуалност.

Много е вероятно да сте чували за мъдростта на Ген ключовете. Предполагам, че повечето от вас са били на много семинари, лекции и курсове за духовно и личностно развитие. Сблъскали сте се с безбройните учения и учители! Но все пак сте тук и сега и четете тези редове, което за мен означава, че приключението ни тепърва започва.

Всички сме толкова претрупани от информация и различни възможности, че често това ни разфокусира от истината, която сами можем да открием в себе си.

Уверена съм, че нашият екип ще даде всичко от себе си да бъде полезен на всеки един от Вас да се завърне сам към своите дарби, дарени му по рождение!

Самите ние вярваме, че заедно с Вас ще открием съзнателното недвусмислено решение, кое е най-полезно за Нас. Ние и Вие като едно цяло, като един взаимопомагащ си екип. Един развиващ се организъм!

Аз мога само да ви представя част от своята трансформация, която продължава и в момента и защо за мен “Завръщане към дарбите” е едно мистично пътуване, което изисква смелост и отдаденост, за да бъде осъществено. След като прочетете написаното ще усетите сами дали това приключение е за вас или не!

Животът ми до преди няколко години в голяма степен изглеждаше така – стоя права до един от прозорците в апартамента си и гледам навън. Виждам всичко, което се случва зад стъклото, някои от нещата, които виждам там ме карат да се усмихвам, други да тъжа, трети да се гневя, четвърти са ми безразлични … гледам и съм напълно подвластна на това, което виждам и емоциите, които тези неща провокират в мен. През прозореца виждам и други жени, които са толкова красиви и щастливи, живеещи и пълноценни и понякога, докато ги гледам, ме свива стомаха от странното усещане, че те са по-добри от мен … а аз дори не съм се погледнала в огледалото!И така години на ред стоя в дома си до някой от прозорците и гледам навън света зад стъклото, никога не поглеждаща зад гърба си и чувствайки се все по-малка и незначителна за света отвън! Да, често това, което виждах зад стъклото ме радваше и изпитвах щастие, но някак си с всеки изминал ден се чувствах все по-самотна и безсилна. И никога не се обръщах с гръб към прозореца, за да огледам – отивах до друг прозорец със затворени очи опипвайки с ръце стените! С всяка изминала година чувството на самота и безпомощност се засилваше в мен – чувствах все по-голяма тежест в гърдите. Знаете ли какво е да стигнете до момент на пълно отчаяние и разочарование от самите себе си! Аз знам … и точно в този момент се свлякох в ъгъла на една от стаите ми, закрих с ръце очите си и плаках, плаках много дълго! Болката успя да ме освободи от илюзиите за момент, погледнах пред себе си, но този път гледах дома си отвътре, а там беше толкова мръсно, тъмно, разхвърляно … стана ми още по-страшно, затворих очите си и заплаках! Исках да стана и отново да погледна през прозореца – можеше това да е недостижим свят за мен, но поне беше светло и от време на време, виждах забавни неща … толкова силно исках да се изправя и отново да обърна гръб на дома си, но вече нямах сили да стана, не можех да помръдна от ъгъла и да стана от пода …

Толкова беше страшно да гледам всичката тази мръсотия и хаос и така силно се гневях на себе си, че съм си позволила да стигна до тук … е поне се залъгвах с “чистите” си прозорци, през които наблюдавах! Когато се поуспокоих и сълзите ми пресъхнаха аз погледнах пред себе си и видях счупените си мечти, изхвърлените ми надежди в боклука, затрупаните ми желания под общоприетите норми, разпокъсаните и  избледнели щастливи спомени, увереността ми беше смазана под тежестта на хиляди чужди упреци и забележки, подкрепени от натрапчиво усещане за вина. По стените имаше огромни списъци започващи с: “Трябва да…”, “Редно е …”, “Ти ще бъдеш …”, “За да си щастлив трябва да…”. И всичко беше покрито с праха на собственото ми самосъжаление и обвинение …

Реших да огледам дома си отвътре и ден след ден забелязвах как  мечтите ми, надеждите ми, вярата ми, увереността ми, спомените ми започват  малко по малко да връщат своите цветове, само защото аз ги гледах и не отмествах погледа си от тях и това малко по малко ме караше да се чувствам все по-добре. Но все още не знаех какво точно да направя, как да се изправя, от къде да започна да подреждам и да чистя, усещах надигащата се сила и желание за промяна в мен, но не знаех как да я задържа и развивам. Чувствах се нестабилна и изтощена…

И тогава се появи мъдростта на Ген ключовете в живота ми! Аз вече знаех, колко е важно да гледам дома си отвътре, но действах плахо, неуверено. Предстоеше ми да разбера как да се справя с всичката мръсотия, която сама си бях натрупала. Ген ключовете ми дадоха това знание за себе си – как да гледам на и вътре в себе си, как сама да забелязвам, развивам и поддържам, иначе прашлясалите си ценности!

Сега в мен имам една благотворна различна сила, която не познавах преди. Преживях удивителни събития, които искристализираха под мръсотията – упреците, себеотхвърлянето, неуважението, защото си позволих да им обърна внимание, тъй като те заемаха огромна част от моята индивидуалност. Те ми носеха болка, страдания, разочарования….Но сега знам, че съм по-силна от тях и разбрах, че те ми напомнят за моят неосъществен потенциал. Сега съм наясно, че всичко в мен е както “трябва”(по правилно: както “искам”) и то е фантастично, райско и изпълнено с мир и топлота. Не чакам нещо извън мен да дойде и да ме изпълни с радост и любов, защото знам, че тези неща зависят само от мен. Това мистично пътуване ме научи, че показвайки уязвимостта си (дори да бъде и сама пред себе си), ставам по-силна,а изразявайки страховете си – все по-приемаща се! Вече все по-често си позволявам да се чувствам преизпълнена с любов и благодарност! Позволих да “запаля лампата у дома си” и да осветя своето вътрешно, допреди тъмно и пусто пространство.
  

Приятели, Великолепно е 🙂 

 

Това е “Завръщане към дарбите”! Възможност да обърнем за малко гръб на прозореца, гледащ навън и да огледаме отвътре в дома си, в тъмното, в мръсното, в страшното. В началото плахо, но с желание, с кураж и подкрепа да направим стъпка към всичко, което толкова дълго не сме искали да осъзнаем и да приемем. Курсът е пътешествие, което ни води стъпка по стъпка в опознаването и разчистването на собствения ни дом.

Какво ще видите след като се обърнете с гръб към прозореца? …. Не знам.

Дали ще ви хареса това, което ще видите? …. Не знам.

Дали ще имате смелост да задържите очите си отворени, макар и насълзени?…. Не знам.

Дали ще успеете да извървите всички стъпки в това мистично пътешествие?…. Надявам се и Ви го желая от все сърце!

Не е нужно и вие да знаете отговора на всички тези въпроси. Важното е да си отговорите само на един въпрос:

Искате ли да погледнете навътре в себе си?

Може би ще харесате също
Меню