Автор: Симона Димитрова

Всички сме чували този израз – най-хубавото за накрая. За мен срещата със Зори беше точно този сладък финал. Може би защото с нея си говорим като стари приятелки, въпреки че сме се виждали два пъти. Може би защото не общувам с нея всеки ден – казват, че е труден характер, че с нея не се работи лесно. Не знам какво е да си около Зори често, но времето, което аз прекарах с нея беше повече от приятно.

Когато тя се самоопредели като изключителен скептик, надигнах вежда. Когато продължи с „Не съм духовен човек“, вече ми стана наистина интересно. Какво прави скептик без интерес към духовното в такъв екип? Какво може да привлече такъв човек към подобно учение? Биология и психология отсича Зори. Това намира за истински смислено и това открива в Ген Ключовете. Само че за нея те не са учение, а покана. Покана да изследваме собствените си сенки и да открием сами потенциала си.

Въпреки скептицизма си, по предложение на Мария, Зори отива на консултация с Ели. По това време Ели вече разказва за Ген Ключовете на всички, които са готови да я чуят. Зори подхожда с резерви към темата, но после започва да се рови и намира въведението на книгата на Ричард Ръд. Прочита първия ген ключ и открива в него отговор на въпрос, който я занимава от известно време. Решава да се види с Ели, за да поговорят по темата. Зори има въпроси, а отговорът на Ели е прост (не и за изпълнение) – „Работи със страховете си.“

Зори започва постоянно да се пита от какво я е страх. В един момент стига до осъзнаването – от всичко. Това е колкото и трагично, толкова и прекрасно, защото в този момент Зори наистина осъзнава потенциала си да израсне над всички тези страхове. Така започва работата си с ген ключовете. Чете ги, без да се интересува дали конкретния ключ важи за нея. Има определена методичност в скептиците, те винаги искат да стигнат до дъното.

Когато Ели я кани да се включи в екипа им, Зори си дава време, за да го обмисли. Нейният метод за вземане на решения е следният – всеки път щом се сети за дадено предложение, наблюдава дали вътрешният й отговор е Да или Не. Ако Да преобладава, значи това е нейното нещо. В случая с Ген Ключовете, Да не просто преобладава, то е единственият отговор. Зори се присъединява към Ели и Мария и съвместното им приключение започва.

Тези три момичета наистина са единодушни по един въпрос – екипът е от първостепенно значение. Всяка от тях по своя начин ми обясни колко е важно за нея, с другите не просто да се разбират, а да са в синхрон, да има синергия между тях. За Зори всичко това започва с доверието в талантите на всяка от тях. Казва, че често не е напълно убедена в предложенията на другите, но ги оставя да осъществят намеренията си. Не защото не й дреме дали ще се провалят или успеят, а защото наистина вярва в Мария и Ели. А когато сгрешат, се учат от опита си и продължават напред заедно.

Това, с което е най-щастлива в момента е, че книгата за ген ключовете излезе от печат на български. Преводачът е Зори, разбира се. Кой друг би имал силите да пресъздаде думите на Ричард Ръд на български?

За финал през смях ми казва „Ген ключовете са трудни за рекламиране. Мога да обещая на хората единствено, че ще преживеят страховете си.“ Това обаче е единственият начин да достигнем до спокойствието, което идва от осъзнаването на вътрешната ни сила. По този въпрос духовните учения и скептиците са единодушни. Пътят, казва Зори, е през съзерцанието – способност, която всички имаме. Следователно, всеки може да разгърне потенциала си, стига да е готов за това.