Великата троица в моя живот!
Усмихвам се докато пиша това, даже ми става забавно. Още по-забавно е, че осъзнах в момента , в който написах заглавието, че това е моят постоянен процес на трансформация! Сигурна съм, че на много от вас също е такъв и ще се припознаете в тези редове.
Още с първото момче, което си харесах (бях в четвърти клас) – Калоян – започна моят процес на себепознание. Помня, че го наблюдавах и много ми харесваше, не знаех как да му привлека вниманието и се надявах той просто да ме забележи …. Е, не ме забеляза! Мисля, че тогава за първи път ми мина нещо като съзнателна мисъл – Защо Калоян не ме харесва? Какво не ми е както трябва?. Тогава съм била на 9-10 г и сега като си го припомням съм впечатлена, колко от рано е тръгнал този процес на самоанализа при мен. След това имаше още няколко момчета, с които повторих същия сценарий, благодарение на което затвърдих предположението, че наистина нещо в мен не е както трябва! И когато бях на 15-сет дойде заветният момент! Първата любов, първото взаимно влюбване, за първи път момчето, което наистина харесвах ме харесваше и мен. О не , не само ме харесваш – обичаше ме! Беше наистина приказно – 19 години по-късно все още помня първия момент, в който очите ни се срещнаха, първия път, когато ме докосна … Помня чувствата си към него и сега мога да ги усетя и да се върна в някои от най-приказните моменти в нашите отношения. И както повечето от нас знаем, първата любов не е последна. И заедно с приказните усещания и радостта на взаимна обич и отдаденост, тази връзка ми подари две от най-силните и определящи вярвания в моя живот.
Едното бе изречено директно от моя тогавашен любим в деня, в който пожела да сложи край на връзката ни (след 8-9 месеца, а за един тинейджър това е много дълго време), а другото се оказа мой несъзнателен извод. Първото беше – Любовта не е достатъчно двама души да са заедно!, а второто бе – Любовта е свързана с болка! И понеже за мен той беше съвършен някак естествено беше да заключа, че причината той да поиска да се разделим съм АЗ! Сега като се замисля – никога не съм прехвърляла причините нещо да не се получи в живота ми на външни фактори (време, обстоятелства, други хора и т.н. ) така както и сега, същото и тогава – подобна мисъл не ми е хрумвало. Изборът, че нещо не е както трябва, за да не се получи нещо винаги е бил между мен и другия човек – и по определени причини (съзнателни и подсъзнателни) рефлексът ми е да заключа, че аз нещо не съм наред.
Да, след тази връзка разбирането, че болката е неизбежна част от любовта трайно се настани в съзнанието ми. Даже в един момент тази идея смесвайки се с дълбокото чувство, че нещо с мен не е както трябва се роди нова философия, която гласи, че трябва да си заслужа любовта на мъжа до мен с изтърпяване на болка, доказване на моята лоялност и правейки значими саможертви! И в същото време да чакам мъжа (в тези години е по-правилно да казвам май момчето) да ме оцени и да реши да направи нещо мило за мен, да осъзнае колко съм ценна като човек и да пожелае винаги да е до мен. Каква прекрасна представа за любовта 🙂 ! Може да си представите какви събития и хора съм си привлякла в живота си с това отношение към връзките 🙂 хахаха. Е, това е добър материал и основа, за силен тласък и мотивация човек да погледне надълбоко в себе си.
От тогава до сега имам 2 връзки, в които стигнах „дъното“ – за мое успокоение по различен начин и на различни нива, 1 която ми помогна да изляза от първото дъно и с която започна вече съзнателното ми себепознание и още 1 (след второто ми „дъно“), която все още не знам как да я определя като ново „дъно“ или „трамплин“ , а може и да е двете 🙂 . Всички останали мъже ( по скоро момчета) в живота ми са били като кратък епизод от живота ми, в които съм научавал определени неща за себе си и съм запазила определени спомени.
В днешния ден вече много ясно знам, че любовта не е болка! Категорична съм в това! Никога не може да ни боли от любовта – никога! Боли ни от несбъднатите очаквания, боли ни от силното желание да притежаваме някой, боли ни от усещането, че ако някой си тръгне от нас ще сме самотни, боли ни, защото тръгването на някой от нас го приемаме, че нещо на нас не ни е наред и т.н.
Често бъркаме любовта с болката, защото живеем в дуален свят и винаги когато се зароди едно силно красиво чувство се заражда и силно негативно чувство. И когато нямаме способността да ги разграничим ги смесваме и ги приемаме за едно. Любовта създава толкова много светлина в нас, че избутва на повърхността цялата тъмнина, която носим. И това е моментът, в който ние имаме възможност да се справим с нея. Колкото и да е странно хората копнеем най-много за любов и най-силно бягаме от нея. Не е лесно да обичаш, не е лесно да си обичан.
Да, обичаш означава да си готов да се справиш сам със своите демони в името на любовта, а да бъдеш обичан е отговорността да се стремиш да поддържаш най-добрата си версия заради любовта!
Истинската любов е странен танц, на който се учим в движение, в който правим грешки и понякога ние настъпваме партньора, понякога той нас. Любовта е това, което предизвиква най-красивото и най-грозното в нас! Повечето от нас не само не осъзнаваме това, а истински бягаме да го видим. За това обичаме да гледаме любовта само по филмите и да четем за нея по книгите.
За това нямаме истинска любов в живота си – защото искаме да запазим само нейния красив светъл образ. Корекция – искаме да запазим красивия и светъл образ за самите себе си. Не желаем да изпитаме личната си сила, борейки се с личните си слабости и демони (сенки) в името на любовта!
Храбрият рицар, който се бори за любовта на принцесата е метафора за вътрешния процес, който трябва всеки един от нас да извърши, за да заслужи любовта и тя да бъде в живота му. Всеки един от нас трябва да бъде и принцесата и рицаря едновременно. А ние сме или само едното или само другото! Вече е модерно да се казва, че щастието е в ръцете на всеки един от нас и партньорите не трябва да очакват от другия да ги прави щастлив. Да, съгласна съм! Но това и важи и за вътрешните ни демони (сенки). На повърхността може да изглежда така, че единият партньор прави нещо за другия, но истината е, че всеки прави нещо за връзката им (ако искат да просъществува). И с колкото повече демони (сенки) в себе си успееш да се справиш по време на връзката си – токова повече любов ще можеш да изпитваш и да даваш.
За да имаш любов в живота си се изисква да си толкова честен пред себе си, да можеш да се чупиш и да се събираш отново и отново. Да можеш да се разголиш и да поемеш риска да бъдеш унищожен, отново и отново.
Малко ми е смешно, когато някой говори за любов и отдаденост, а бяга съзнателно или не от отдадена, дългосрочна и дълбока връзка с друг човек. Докато сме сами много по-лесно поддържаме илюзията кои сме всъщност, но ако всеки ден се оглеждаме в партньора си – по трудно затваряме очите си!
Повярвайте ми няма по-силно трансформиращо нещо от това да обичате някой! А сигурно е още по трансформиращо и ако другият човек ви обича (видимо и заявено)! Но тези случаи, когато любовта е осъзната, в която може да направите разлика между егото и душата си.
Когато осъзнаете битката, която се оформя във вас. Когато усетите, че душата ви има силата да победи егото ви. Повярвайте ми усещането е невероятно, когато успеете в разгара на най-силната болка да не се обърнете срещу себе си или срещу другия човек! Невероятно е да усетиш как любовта в теб надделява над злото в теб и как тя успява да трансформира болката в благодарност, че имаш възможност да изпиташ това чувство към някого. И помнете, че това е постоянна битка всеки ден, понякога може да е всяка минута, докато не успеете да победите всичките си демони. И тази битка си е на всеки един от нас – другия може да помага (като виждате как той се бори със собствените си демони), а може и да не помага. Това няма значение, защото в крайна сметка ние се борим за нашите си сърца, за нашата си любов! Винаги щастието е да можем да даваме, а идеалът е да се споделяме!
Любовта е за силните или по скоро за смелите, честните и постоянни хора!
Наистина любовта е дар, който се спуска между двама души! Но за да остане и да разцъфне в живота ни трябва да си я заслужим, да се преборим със себе си за нея!
При някои хора изглежда, че това става много лесно като се срещнат, но бъдете сигурни, че преди това те са водили своите вътрешни битки!
Толкова пъти съм страдала, чувствайки се недостойна, защото мъжете не са избирали да се борят за нашата връзка! Толкова много сълзи съм проляла чудейки се къде съм сгрешила?! Толкова болка съм складирала в себе си от първия момент, в който съм си помислила, че нещо в мен не е както трябва! Толкова пъти съм „стискала зъби“, за да изтърпя неуважително поведение към мен, мислейки, че това е любов и мислейки, че може би „той има право“.
И въпреки всичко това – днес аз имам смелостта да отворя сърцето си и да се боря с демоните (сенките) си заради любовта! Имам силата да се счупя на хиляди парченца и после пак да се събера и да го правя отново и отново.
И днес мога да видя, че тези мъже (момчета) с които сме получавали дара на любовта не са имали силата и смелостта да се изправят срещу собствените си демони. Едва ли те са гледали (или ще погледнат сега) по този начин на ситуацията всеки си е имал чудесни причини да не се бори – заради супер логични неща или фини усещания 🙂 . Просто не са били готови! Да, прокрадва се дори и сега една мисъл, че ако аз съм била достатъчно добра, те са щели да бъдат готови. Да, може и така да е било – но това е само едно предположение. Истината е, че и аз не съм била готова да извървя битката до край само с един от тях 🙂 имала съм нужда от почивки между сраженията 🙂 Имала съм нужда от тренировки и подготовка (лична работа, изучаване на ген ключове, терапевти, кратки връзки, спа почивки и т.н.), за да влезна пак на бойното поле (връзката) и в последната война се справям много ама много добре! Интересно ми е колко демони ще успея да победя в това бойно поле и дали съм попаднала на партньор, който има силите сега да се изправи срещу своите демони (сенки)!
🙂 Още по-парадоксално е, че говоря за война и за битки (което си е точно така, защото понякога наистина се чувствам на дъното), а в същото време е приказно! Пълнотата на живота …
И в крайна сметка, всяка една връзка в живота ми ме е доближавала до това да разкрия своята светлина в света. Всяка една връзка ми е давала възможност да видя своите страхове, болки, рани и ограничения и да ги излекувам. Дълго време мислих, че нещата които ги правя във връзката ги правя за другия човек, но сега знам че ги правя за себе си!
В края на тази статия искам да ви призова наистина да изберете истинската любов и да имате смелостта да се борите със своите демони (сенки) в нейно име. Пожелавам ви и на вас и на мен, да имаме благословията да намерим човек, който е готов да направи същото за себе си, заедно с нас!
Автор: Мария Цветкова
