Когато се изправиш пред страха, но този път с цялото си съзнание …
Когато усещаш как той извира от теб и те завладява ….
Когато си толкова наясно в главата си какво се случва, но не можеш да спреш емоциите …
Когато не само осъзнаваш, че си ядосан, а знаеш, че всичко се дължи на страха ти … Когато виждаш ясно всичко, имаш всички нужни инструменти и въпреки всичко това, страхът те завладява …
След целият път, който си извървял, след всички знания, които си натрупал, след всичко което си преодолял … ти пак виждаш как страхът те обвива! Стоиш и нищо не можеш да направиш! Направо ти се иска да се върнеш няколко стъпки назад и нищо да не осъзнаваш. Иска ти се да затвориш очи, да живееш малко по-повърхностно, малко по-неангажиращо, малко по-неосъзнато … малко по-безотговорно!
Разбираш ли ме?!
Как наистина понякога ми се иска да не знам, че всяка моя ярост, раздразнение, надменност, осъдителност, агресия, егоизъм, студенина и какво ли още не, са само един израз на моите страхове. На тези проклети страхове! Толкова ми е трудно понякога да си призная, че умирам от страх, което пречи на разбирането ми за това колко бързо се случва нещо и отново съм обзета от смразяващото усещане – страхът!
Най-много ме боли, когато страхът ми се насочи срещу хората, които обичам. Към тези, за които съм се клела, че ще дам всичко, че ще бъда винаги до тях …. И изведнъж нещо се случва и аз насочвам най-големите си и силни негативни и реактивни прояви към тях! А колко съм мила, разбираща и приемаща към онези, които никога не са ме виждали да плача. Към тези, които никога не са ми давали от сърцето си. Към тези, които никога не са понасяли моя гняв.
Знам толкова много неща, виждам толкова много неща, мога да погледна отвъд маската на толкова много хора, дори мога да погледна отвъд собствената си …
И в онези моменти …. отново съм безсилна. Страхът ме обзема и започвам всякак си да се защитавам.
Знам, че всички сме така и знам, че когато някой излее върху мен своя гняв или обвинения, него просто го е страх. И мога да разбере всеки, мога да приема поведението на всеки, но не мога да понесе обвиненията от хората, които обичам, че съм отговорна за тяхната болка. Не мога да понеса техният страх, когато те отключват моя. И те не могат да понесат моя страх, когато провокирам техния! И така, отново и отново се въртим в една омагьосана въртележка, в която всеки чака другия да бъде по-силен, по-готов, по-приемащ. Искаме другия да поеме отговорност, а ние да си стоим свити на пода треперещи от страх. Повтаряме си, че ние имаме право да сме слаби, да сме жертви …
Колко се ядосвам на себе си, когато наблюдавам тази игра, която постоянно разигравам с близките си хора. Иска ми се да им посоча с пръст и да им кажа – “Виж теб те е страх, затова се държиш така, не можеш ли да го видиш и осъзнаеш. Просто го приеми – страх те е. Защо е необходимо да ме натоварваш със своите си страхове?! И аз съм слаба, не мога да се справям и с твоя товар – твоите бъгове “.
Искам всички около мен да са по-силни, по-осъзнати, по-смели , а аз да си имам правото да съм слаба, реагираща и безотговорна …. Но животът не се стича така. Все пак пиша всички тези редове … Явно вече е късно да искам да си затварям очите и да направя няколко крачки назад в нивото на моята съзнателност. Явно просто е дошъл момента смело да приема ролята си в този живот и да я изиграя цялостно. Дошъл е моментът, в който съм готова да излезна от порочната игра на страха, в която постоянно искаме някой друг да приеме страховете ни и те да са оправдание за нашата слабост.
Може би винаги ще имам страхове, може би винаги те ще бъдат най-силно провокирани от близките ми хора. Може би …. Но явно вече съм готова да бъда по-силна от страховете си. Сигурно още дълго време те ще ме провокират да бъда арогантна или егоист, или да се защитавам като нападам и засягам другите, но … аз вече знам, че няма оправдание за всичко това. Знам, че проявите на слабост не са ми право, а навик породен от живота ми в страх! Знам, че мога да приема страховете на близките ми, дори когато и в мен кърви ужасна рана. Знам, че няма нужда да чакам някой друг да приеме сенките ми, за да го направя аз. Знам, че до сега сама съм се отказвала от силата си, давайки я на страха ми.
Всички ние сме по-големи от нашите страхове и рани, по-силни, по-добри. Знам, че понякога е толкова трудно да се повярва на това. Всеки е изпадал в състояния на краен гняв и безсилие и въпреки всичко съм твърдо убедена в следното – НИЕ СМЕ ПО-СИЛНИ ОТ СТРАХА! Сигурно се питате, но как да го направим. Може и да ви изненадам, но отговорът е с вяра и отговорност. Вяра в това твърдение и отговорност за собствените си чувства, емоции и мисли! Вярата и поемането на лична отговорност сами по себе си са уникални инструменти, а в комбинация са направо чудотворни.
Как да повярвате ли? Както сте повярвали във всичко, в което вярвате! Задайте този въпрос на себе си – Защо вярвам в това или в онова? Така ще разберете какъв е вашия начин да си създавате вярвания.
Как да поемете лична отговорност? Като разберете, че никой не може да ви даде или вземе нещо, ако вие не му позволите. Никой и нищо не може да ви направи щастливи или нещастни. Никой и нищо не може да ви направи удовлетворени и пълноценни. Вие избирате дали ще се обидите ако някой ви нарече идиот или глупак, или измамник, или бездарник, или провал …. Вие избирате дали ще повярвате на някой, когато ви каже, че сте специален. Вие и само вие избирате начина, по който да се държите, мислите и чувствате! Това осъзнаване ви връща личната отговорност. Може да кажете много, ама много неща по тази тема, но в крайна сметка вие взимате тези решения. Дори липсата на осъзнато решение е решение. Аз не познавам по-добър начин от този да се трансформираш от жертва в свободен човек!
Толкова сме свикнали да усложняваме нещата, че ни е трудно да повярваме, че решението е толкова просто. Толкова пъти сме си набивали в главите, че не можем да направим това или онова, или че е “нормално” това или онова, че стоим във все едни и същи омагьосани въртележки. Свикнали сме да сме слаби и мислим, че трябва да направим нещо необичайно, нещо велико, за да променим това. А това е поредната заблуда.
Подлагайте на съмнение всичко в живота си, което ви ограничава или ви кара да не се чувствате добре. ВСИЧКО! Дори очевидни факти като това, че денонощието има ден и нощ, ако не ви кара да се чувствате добре. Нека да бъдем свободни, нека да бъдем смели …. нека да повярваме в своята уникалност и безгранична сила!
И ти прочете всичко това?!
Повярва ли му?
Защо?
автор: Мария Цветкова
фотография: Маргарита Цветкова
