„Само вашето дълбоко доверие ще ви покаже магията.” – 1-ви ген ключ

 

Напоследък разсъждавам върху един свой вътрешен конфликт. Той е свързан с голямата дума „доверие”. Все по-често се сблъсквам (а дори и употребявам) изречения като: „Довери се на живота”, „Довери се на процеса”, „Всичко, което ти се случва, е правилно, просто му се довери и след време ще видиш защо така са се подредили нещата.” Надъхващи, силни и успокояващи слова, пък и някак си, по един странен начин, който не разбирам, аз наистина усещам истината зад тях, аз наистина вярвам в тях…

 

Тогава от къде се взе този бунт? От къде този вътрешен конфликт? Може би от факта, че като ти го кажат или го прочетеш някъде звучи толкова лесно и просто, и имаш чувството, че някой ти казва: „Айде де, виж колко е лесно, какво драматизираш толкова, довери се!” Еми, не е лесно, пък! Тропам с краче като малко дете, което го карат да си изяде всичко в чинията като му казват, че е вкусно и полезно, а то не го обича и само като го гледа му става лошо и започва да му се повръща, камо ли да си го сложи в устата.

 

Как да се доверя на неща, които причиняват толкова много болка и страдание? Как да се доверя на нещо, което ме кара да се чувствам зле и ме разболява? Как да се доверя на инциденти, катастрофи, войни, конфликти, разруха, болка, загуба, мъка? Как човек се доверява на всичко това? Как си казваш – животът го прави за твое добро? Трудно…

 

Няма да ви пиша за това, че всички предизвикателства ни карат да израстваме, че болката и страданието са неизбежна част от живота и те си имат своя еволюционен смисъл. Няма да ви кажа също и че всичко накрая се оказва правилно, защото се отварят възможности, защото се пречистваме, защото ни тласка по път, който в крайна сметка е добър за нас и всички онези неща, които сме чували, чели, говорили, научили в живота си или просто интуитивно усещаме, че са верни за нас.

Искам да ви разкажа за това на какво аз избрах да се уча да имам доверие. Не случайно казвам „уча”, защото това няма да се случи с щракване на пръсти. Не е лесно. Който ви казва, че е лесно да промените навици и негативни модели, които сте имали цял живот на секундата, в която сте разбрали, че трябва да го направите и как точно или е някакъв уникален просветлен човек, или въобще не е тръгнал по този път и живее в заблуда, от която рано или късно ще му се покаже, че има още доста работа да свърши.

 

Та да се върна на темата – на какво аз избрах да се уча да имам доверие. Избрах да се уча да се доверявам на това, което се случва в мен. Не на нещо външно, не на външните събития, независимо дали позитивни или негативни, не на разни ситуации и хора, с които се сблъсквам по пътя си. Избрах да се науча да се доверявам на това, което се случва вътре в мен. Емоции, чувства, мисли, състояния, болежки, гняв, обвинения, радост, любов – всичко! Избрах да не се осъждам, когато се чувствам зле като си казвам, че няма защо да се чувствам зле, че преувеличавам, че е безсмислено, че е загуба на енергия и че за всичко си има причина. Избрах да се доверя на усещането, когато съм гневна или обвиняваща спрямо нещо или някого. Избрах да се доверя на празните състояния, на онези апатичните, в които ти е все тая за всичко. Избрах да се доверя на депресиите – независимо дали са породени от основателна причина или от прекален драматизъм. Избрах да се доверя на радостта, любовта, удоволствието и вдъхновението, които изпитвам и да не търся начини да ги задържа на всяка цена. Избрах да се доверя на себе си и да се уча да се оставям на тези неща да продължат колкото им е нужно, да ги оставям да бъдат преживяни от мен, без да ги съдя, без да ги спирам, без да им търся причини, следствия, без да ги разследвам, за да търся конкретната следа като детектив, който разследва престъпление, вместо това аз избрах да се уча да ги изследвам, да ги наблюдавам, да се потапям в тях, да ги приемам като част от себе си, да им се отдавам и ако някой ме попита, да не ги крия и да се оправдавам за тях – все пак, те съм аз! Защо да се крия?

 

Аз избирам да се доверя и да не се съпротивлявам на нещата в себе си, които с времето съм сметнала за неудачни или някой друг смята за неправилни. Аз избирам да се доверя на нещата, които ме карат да цъфтя и ме правят щастлива, независимо дали някой ги одобрява или не (и които дори и аз самата може и да не одобрявам), защото нещо вътре в мен знае, че те са правилни за мен! Аз избирам да се доверя на онова гласче, което ми говори без думи, на онова усещане, което не може да бъде определено, на онзи порив, който ме кара да направя крачката, преди да осъзная, че съм я направила. Аз избирам да се доверя на сърцето си!

 

И естествено, докато се уча да правя онези неща, които избирам, по инерция ще правя нещата, които не избирам. Избирам да се уча да се доверявам и на това. Все пак съпротивата към промяната е често срещано явление. Кой обича да излиза от зоната си на комфорт и от нещо, което много добре знае как се прави, дори и да осъзнава, че другото е крачка в правилната посока. Пак ще кажа, не е лесно, трудно е. Трудно е да излезеш от отъпкания път в живота си и да поемеш през дивата, необуздана джунгла, която крие толкова неизвестности и вълшебства, а и нека бъдем честни, в сенките се крият и опасности, опасности за нашия ум. Той се страхува от това, което не знае какво е, той си обича определенията, думичките, етикетите и навиците. Той обича да знае и да предполага, но как ще се развиваме и ще се научим на нещо ново, ако знаем всичко?! Няма да има иновации, няма да има нови и свежи неща, няма да има уникалност, няма да има тръпка… няма да има живот в истинския смисъл на думата! Ще има само инерция в един роботизиран свят, който знае всичко как се прави и не иска да подобрява, обновява или изобретява нищо.

 

Затова ще се доверя и на това, че не знам! Не е ли освобождаващо? Не знам защо някои неща ме ядосват повече от обикновено, но ако им се доверя те може би ще ми покажат. Не знам защо някои неща ме разчувстват толкова силно, но явно са важни за мен и искам да разбера. Толкова много неща не знам за себе си и съм толкова вдъхновена да открия и преживея всичко! Ето това за мен е доверие, ето на това искам да се науча!

 

Zuz M.

Фотография – Маргарита Цветкова