Колкото по-меко полагаме ръката си върху едно нещо, толкова повече то се разтваря за нас и толкова по-дълбоко можем да го докоснем.

57-ми ген ключ

Живеем в странни времена. В едни противоречиви времена на дълбока несигурност, в които много дискомфортни истини изплуват на повърхността. Колкото по-съзнателни ставаме за тях, толкова по-неудобно започваме да се чувстваме, защото се сблъскваме с проблеми и ситуации, които вече знаем, че могат да бъдат по-добре, ние знаем какъв е потенциалът зад всички тях, ние знаем, че можем да направим света едно по-добро място и ни боли, когато виждаме около себе си, че това не се случва. Боли ни, когато видим нещо, което вече сме осъзнали и за което сме се събудили, но другите още не са стигнали до там и разрушават това, което ние се опитваме да опазим.

Мисля, че вече започвам да разбирам защо се казва, че понякога дарбата може да бъде по-дискомфортна и от сянката. Защото когато правим стъпките си към дарбата, ние започваме да виждаме сянката много по-ясно и навсякъде около нас и това ни помага да се издигнем, това ни помага да се развиваме, това ни помага да еволюираме. Това ни помага да бъдем по-добри, това ни помага да се изправяме и да защитаваме това, за което се борим, това, за което си струва.

Знаете ли, напоследък се бунтувам. Опитвайки се да присъствам в настоящия момент и да бъда будна за всичко случващо се, както вътре в мен така и около мен, аз виждам много повече неща от преди и ги преживявам много по-силно от преди. Така ние ставаме съпричастни с всичко случващо се около нас, докосваме се до всичко живо и казвам ви, когато това се случи, животът не е само в хората на тази планета. Вие започвате да виждате живота във всичко, в дърветата, в земята, в животните, в насекомите, в слънцето, луната, звездите, небето, дори и в камъните и неодушевените предмети. Природата е живот, всички системи в нея са живот, защото тя влага енергията си във всичко, което създава на тази планета. Така и ние, хората, отдаваме енергията си на всичко, което създаваме, на изкуството си, на технологиите си, дори и на предметите, те също имат живот, ние им го даваме, ние ги зареждаме със своите мисли, чувства, емоции… енергията е живот.

И казвайки всичко това стигам до същественото – защо, човеко, ти отнемаш живот? Защо рушиш, защо събаряш, защо изкореняваш, защо убиваш, защо нараняваш, защо замърсяваш? Защо не почиташ живота, който е създаден за теб и който ти си създал? Ти си най-еволюиралото създание на тази планета, ти притежаваш ум, който ти дава право на избор и ти дава възможност да бъдеш съзнателен, ти притежаваш сърце и душа, които могат да обичат и да бъдат съпричастни, тогава защо?

Не искам да съдя никого, в повечето случаи ние правим това, което правим несъзнателно. В повечето случаи никой не ни е казал, че това, което правим вреди, руши, наранява. В повечето случаи, ние сме приели действията си като нещо нормално, като нещо, което са правили родителите ни, бабите и дядовците ни, които обкръжението ни продължава да прави. В повечето случаи, ние слушаме за проблемите като за нещо дистанцирано, като за нещо, в което ние не взимаме и не можем да вземем участие. Ние си мислим, че като един-единствен човек, който стои сам в убежденията си не можем да спрем войните, не можем да спрем убийствата, не можем да спрем глобалното затопляне, не можем да спрем изсичането на горите, не можем да спрем замърсяването на водите и въздуха, не можем да спрем избиването и унищожаването на изчезващи животни, които децата ни никога няма да видят, а само ще гледат на картинки в енциклопедиите. Ние седим и гледаме, и не само си мислим, ние вярваме, че не можем да направим нищо. И по-лошото е, че това ни убеждение се затвърждава, защото виждаме как групички от хора защитават тези убеждения и не стигат до никъде. Навсякъде, където погледнем, виждаме как някой се бори за нещо и после обръщаме погледа си и какво да видим? Поредното насилено животно, поредният убит човек, поредната изсечена гора, поредната несправедливост. Тогава защо да си правим труда да променяме навиците си като нищо не се променя?

Защото ти, човеко, имаш избор. Защото в природата всичко, което се руши ражда живот. Когато се случи катаклизъм, тя се обновява за нов живот. Когато едно животно убива, то го прави, за да се нахрани или за да запази живота си. А защо го правим ние? За повече комфорт? За повече власт? За повече пари? За повече територия? За повече, повече, повече… ние винаги искаме нещо повече, а то вече ни е било дадено. Днес видях едно дете под едно дърво, в ръката си държеше пликче с плодове от същото това дърво и какво правеше това дете? Държеше една пръчка и с всичка сила удряше същото това дърво, което му беше дало своите плодове. Да, знам как звучи това, тази луда пък какво се е загрижила за едно дърво? Ами, загрижена съм, благодарение на това дърво аз дишам, благодарение на това дърво, аз мога да се храня, благодарение на това дърво и на всички останали като него, земята ни не е бездушна пустиня. Освен това, какво следва после? Днес е дърво, утре ще бъде животно? Кой е следващият, който ще попадне под нашата пръчка? Дърво, насекомо, птица, животно, човек, природен елемент, цялата планета?

Ето я и истината, човеко. На теб вече всичко ти е дадено, ти просто трябва да го цениш, почиташ и да го пазиш. Може и да не успееш да промениш целия свят, но знаеш ли, когато вдигнеш един боклук от земята и го хвърлиш в кофата, когато предпочетеш да не принтираш и да получаваш електронни фактури, за да пазиш дърветата, когато избираш да върнеш стъклената си бутилка вместо да ползваш пластмасова, когато оставяш вода за жадните животни в горещото лято, когато им даваш остатъците си от храна, вместо да ги хвърлиш в боклука, когато дариш вещите си, които не ползваш на някой, който има нужда от тях, ти променяш света, ти го вдъхновяваш да бъде по-добър, ти показваш на другите, че има и друг начин, който не е толкова сложен и не изисква от нас да бъдем Господ или човек с пари в позиция на власт, за да променим нещо. Ти ще вдъхновиш някой, който ще те види, ти ще предадеш своята доброта и грижа на хората около себе си. Ти ще се превърнеш в човека за другите, който някога е вдъхновил теб да бъдеш такъв, какъвто си днес. Ти дори си способен да измислиш някакъв начин да създадеш живот, от това, което ние сме направили, за да го разрушим. Онзи ден попаднах на видео, в което се показваше как един човек е създал кули, които филтрират въздуха от смога и с остатъците създава диаманти, с които набира средства, за да създаде още кули – не е ли великолепно? На друго място по света пък са създали екологични „къщички” за рака отшелник, които служат като ходеща реклама, но в същото време помагат на много от тези създания да си намерят „дом”. Ти можеш да си един от тези хора, геният ти е необятен, той може да роди грандиозни идеи, които да са в полза на всички и да решат проблемите, с които се борим. На теб вече ти е дадено всичко, на теб ти е дадено най-ценното – безрезервен и безграничен потенциал да създаваш живот от всичко, до което се докоснеш. Единственият избор, който трябва да направиш е да започнеш да го цениш и да го пазиш.

И като за финал, ние често си казваме, че трябва да бъдем хора, но аз мисля, че трябва да спрем да бъдем хора и да се превърнем в нещо повече, защото като хора ние направихме толкова поразии, колкото никой друг жив организъм не е направил на тази планета. Затова, човеко, ти избираш какво да правиш с живота си и на какво място искаш да живееш. Ти избираш дали ще продължиш да вярваш, че нищо не зависи от теб или ще повярваш, че абсолютно всичко зависи от теб.

Може би ще харесате също
Меню