От няколко седмици размишлявам как да продължа поредицата от статии, които заявих, че ще напиши …Разсъждавах, съзерцавах, обмислях ….. и все не намирах начина, по който да продължа. Реших да изчакам докато вдъхновението ми се появи, за да мога да седна и да напиша ЧАСТ 2 от поредицата. През няколко дни се сещах за тази част  и чаках, чаках, чаках …… От много малка по една или друга причина в мен живее (може би е по коректно да кажа вече – живееше) убеждението, че аз не съм креативен, творчески човек, а съм практична, волева, логична и заради това не разбирам креативния процес. За това в този процес на писането на тези статии реших да направя така както ми казват повечето креативни хора около мен – чакай да дойде вдъхновението! Е чаках, но то не идваше и … другата ми част (тази, която е логичната и вярва, че щом е поела отговорност с муза и без муза – статия трябва да има) и нетърпението ми ( 5 ген ключ в IQ ) взеха превес и вчера си казах – сядам и почвам да пиша! Както се казва – речено – сторено! Написах я –  мислих, че има стойностни неща в нея, че може да накара някой да се замисли по определени въпроси, даже че има някоя и друга оригинална мисъл, не се чувствах напълно удовлетворена от написаното, но важното беше, че ще има статия и процесът ще продължи. И направих следващото нещо, което го правя от скоро и се оказа ключово за мен – изпратих статията на една приятелка, която ми помогна за написването на първата статия, за да ми даде обратна връзка и излезнах на една кратка разходка. И още преди да се прибера и да прочета обратната връзка (която не беше особено позитивна) бях решила, че написаното от мен е посредствено и няма да го публикувам. Междувременно в мен се зараждаше вдъхновение за това какво искам да кажа с тази статия! 

 

Как може някой да пише автентично за тема като –защо е важно да си себе си – или – какво означава да си себе си – ако той не преживее това търсене лично!?

 

Осъзнавам, че тези статии са отражение на моето лично търсене на себе си!

Осъзнавам, че това пътешествие може да започне и да продължи единствено ако се подходи от позицията на незнанието!

Осъзнавам, че за да се намериш първо трябва да можеш да си признаеш, че си се загубил или поне, че все още не си сигурен, че си на правилния път! 

 

Когато говоря за това пътешествие не си представям пътека, която те води към далечни земи … представям си човек (себе си), който е облечен с купища дрехи, а той дори не осъзнава за 90% от тях, че са върху него. За мен пътешествието е свързано с това човек да може да осъзнае наличието на тези дрехи и да успява малко по малко да ги сваля – без значение дали ще свали 10 на куп или 1 през 2 години. А крайната цел е да останем ГОЛИ и още по- важно да се чувстваме силни, красиви, достойни и смислени в тази си голота. Някои от тези дрехи  ни ги е сложил “друг” без дори да разберем, а други сме си ги сложили самите ние, поради една или друга причина. И всяка дреха и аксесоар са символ на наши убеждения, спомени, надежди, страхове, представи, болки, желания, защити и т.н. А голото ни тяло е нашата есенция, нашата същност. От толкова много натрупани дрехи и аксесоари върху нас, ние е много вероятно да не помним вече дори каква е естествената форма на тялото ни! 

 

И тук за мен/според мен е голямото предизвикателство, големият въпрос! Как да разберем коя дреха и аксесоар са в синхрон с нашата същност? Не знам за вас, но това е изключително трудно за мен, на моменти дори невъзможно. Колкото повече научавам за начина, по който функционира мозъка ни, емоциите, обществата ни, родовата памет толкова повече една част от мен иска да прекратя това търсене и да си остана в комфортната си позната зона. Някой от дрехите, които носим са изключително меки, удобни, приласкаващи – как да ги махнем 🙂 Други, за да ги съблечем трябва да се изправим пред някоя рана или страх … И може би най – страшният въпрос – “Дори да успея да стигна до същността си – ще ми хареса ли това което ще видя? Струва ли си риска да се разочаровам от собствената си същност?” Знам, че много хора, които ще прочетат тази статия много лесно казват твърдения като – всеки човек е прекрасен, всеки е съвършен такъв какъвто е и няма как същността на човек да не е красива. И аз вярвам във всичко това – но страхът и съмнението са много могъщи сили и просто едни ментални вярвания не могат да ги победят!

 

За себе си знам, че съм успяла да осъзная някои ненужни дрехи, които съм носила и съм ги махнала, но все още нося огромно количество върху себе си … В момента съм стигнала до един много интересен пласт от дрехи и аксесоари и те са свързани с някои от най-твърдите ми убеждения и ……. семейството ми! Имам чувството, че ако продължа този процес ще трябва да сваля не дреха, а кожата си! Може да е нелогично (а такива са всички неоснователни страхове), но имам чувството, че ако продължа към същността си от една страна ще извърша едно огромно предателство, а от друга ще трябва да призная, че много дълго време съм повтаряла грешен модел на поведение. А за мен е много страшно да съм едновременно предател и грешен човек!  За това според мен тази статия толкова трудно се “роди”, защото трябваше да си призная къде съм спряла и какви са моите страхове. А защо беше ключово за мен да напиша нещо и да го дам някой да го види, за да може да получа истинско вдъхновение? Защото не в мислите и чакането се крият отговорите, когато те е страх от нещо, а в действието! Защото действието ни носи нова енергия, раздвижване, нов поглед, нов опит – запомнете – мисленето не е действие! Страхът ни държи на едно място и така не позволява нещо ново да дойде в живота ни – дори новото да е болка или гняв то ще ни приближи към решението! 

 

Другото, за което искам да поразсъждаваме и съзерцаваме е цялостното разбиране на това какво означава да бъдеш себе си. Мисля, че повечето от нас сме свикнали да го разглеждаме като някаква крайна цел или крайно състояние (аз се усетих, че така мисля за него), а то всъщност е процес, пътуване. Все едно мислиш, че можеш веднъж завинаги да разбереш Вселената и край 🙂 . Всички знаем, че всичко винаги се променя, а обичаме да гледаме на себе си като константа! Искаме от себе си да разберем кои сме и винаги да сме такива, които сме разбрали че сме били. Колко удобно и колко скучно в едно и също време!? Все едно да носите една и съща блуза от днес до края на живота си! И тук може някой да се сети, че целта беше да бъдем голи, защо говоря за някакви блузи 🙂  Това ме води до следващото много важно разсъждение!

 

Това, което сме ние е само нашата същност или има и нещо друго? Това прилича на спора има ли съдба или няма? Ние ли решаваме съдбата си или тя ни е предначертана? Вярвам, че повечето от нас вярват, че и двете неща са верни. Така мисля и за концепцията за себе си –

Себе си = същност + лични решения!

 

И тук идва уловката, защото много хора се заблуждават, че вземат лични решения за себе си, а не осъзнават какво влияние има обществото, моралът, родителите, мисловните модели, детството ни и т.н. върху нашите ежедневни действия и решения. Именно заради тази дълбока заблуда и несъзнателност в момента всички сме претрупани с дрехи върху себе си и в гардеробите си (в преносен, но и в буквален смисъл).

Стъпките и последоваттелността в процеса на преоткриване на себе си са ясни:

1. Опознай същността си – това става, осъзнавайки всички несъзнателни и съзнателни убеждения, които са ни формирали и продължават да ни определят. Т.е. да осъзнаем всяка една дреха, която носим защо я носим, кой ни я е дал, за какво ни служи. След което да можем да ги съблечем – които трябва да изхвърлиш, други да подариш, трети да прекроим, други да запазим – и да останем голи и да опознаем честно тялото си, но истински с широко отворени очи
2. Реши какво искаш да изградиш  в себе си – вече, познавайки същността си имаме здрава основа, автентична основа, върху която да градим. т.е. познавайки тялото си, харесвайки тялото си, обичайки тялото си – вече можем съзнателно да си изберем дрехи, които да са в хармония с него и целите ни. Така придобиваме умението не да трупаме пластове и пластове дрехи върху нас, а да обличаме за вечеря едни дрехи, после да ги събличаме  и за през нощта да избираме дали да останем голи 😉 или да си сложим пижама! 

 

В края на тази статия искам да повтаря, че в днешно време да си себе си, не е никак лесно. И е добре да започнем да гледаме на тази идея не като естествено право, което имаме, а като привилегия, която трябва да си я заслужим. Само тази гледна точка ще ни мотивира да положим нужните усилия, които са необходими, за да стигнем до това истинско съкровище, до това вълшебно пътешествие, което всеки ден ще ни разкрива все по прекрасни и стойностни неща и възможности! Ако смятаме, че това да си себе си е естетсвено право ще сме като едно инатливо дете, което тропа сърдито с краче и само повтаря “Но аз искам, аз заслужавам, дайте ми!”, което чака някой друг да му даде това, което заслужава по право! 

 

Никой друг не може да свали всички тези пластове дрехи, които носим и повярвайте ми – те няма да се махнат сами! В следващата статия ще си поговорим точно за тези хиляди пластове дрехи, които носим на гърба си!

 

Представете си какво е да живеем наистина като себе си! С лекота, в приключение, със смисъл, с радост ……. свободни! 

 

Автор: Мария Цветкова