За един прекрасен човек, който се страхува да мечтае

„Фантазията е искрата, която пали горивото на желанието.”

41-ви ген ключ

Мечтите и фантазиите винаги са били част от моя живот. Те са ми помагали в моменти, в които всичко ми е изглеждало сиво и са ме вдъхновявали да откривам едни невероятни пъстроцветни светове, до които в противен случай иначе никога не бих се докоснала. Те са били мое бягство, мое спасение и надежда, когато тези неща са липсвали в настоящето или когато съм се чувствала толкова претоварена от ежедневието и съм имала нужда от отдих. Вдъхновявали са ме да пиша истории, да създавам картини, да преживявам емоции и чувства, които може би иначе никога не бих допуснала в себе си в границите на реалния свят, защото ние се страхуваме да бъдем истинското си Аз в реалността, страхуваме се да бъдем уязвими, емоционални, а понякога дори и драматични. В трудни моменти, те са ми напомняли, че нещата могат и ще бъдат по-добри, че аз мога и съм способна на повече, отколкото предполагам, че нищо в този свят не е невъзможно, че се случват чудеса и че ние можем да постигнем всичко, което поискаме, стига да поискаме, обаче…

Тогава защо ти казвам всичко това? Е, оказва се, че фантазиите могат да ни хванат в капан, ако не внимаваме с тях и затова искам да ти кажа, на теб, който се страхуваш да мечтаеш, къде е тайната на истинската мечта и какво я прави толкова уникална и я откроява от простата фантазия или болезненото желание, че нещо в настоящето ни липсва и ние го искаме веднага.

Да, светът на фантазията може да бъде много подвеждащ, той е толкова красив, всичко в него се случва точно така както го искаме, ние сме Бог в този свят, ние сме създателят, ние контролираме всичко и всеки, правим каквото искаме, отиваме където искаме, всички казват това, което искаме да чуем и нещата се развиват точно по начина, по който ги искаме. Животът не се намесва, ежедневните проблеми нямат значение или поне не са нещо непреодолимо, защото можем да си създадем обстоятелствата да ги преодолеем. Всичко е безопасно, все пак ние си го създаваме, нищо не може да ни изненада в този свят. Това го прави толкова по-различен от реалността, че можем да се подхлъзнем и да бягаме в него всеки път, когато можем, докато накрая не загубим връзка с реалността или докато не повярваме в него толкова силно, че не се опитаме да го насилим и да го пресъздадем върху живота си, преследвайки една фантазия, която не може да вирее в реалния свят, защото тук ние нямаме и не можем да имаме такъв контрол.

И точно оттук идва и лошото име на мечтите и мечтателя, защото мечтите започват да се възприемат просто като невъзможни фантазии, като илюзии на ума. Така мечтателят става един болен човек, който се носи във въздуха и лети на крилете на своите мечти и няма как да бъде обективен за света и настоящето около себе си. Хората наричат мечтателите наивни, нереалистични, болни оптимисти – в крайна сметка, те не виждат какво се случва в света, сложили са си розовите очила и си живеят в балончето на своята фантазия, където всичко е прекрасно.

Но скъпи, мечтателю, ето ти една истина, ти не си наивен, ти не си болен, ти си по-реалистичен от повечето хора на тази планета, които мрънкат, оплакват се и не преследват мечтите си, защото светът ги е затиснал и те не вярват, че са способни да ги постигнат. Ти наистина си създател, ти можеш да осъществиш всичко, което пожелаеш, но първо, трябва да разбереш какво е то? Как да реализираш едно нещо, когато не осъзнаваш, че го искаш, когато не осъзнаваш, че го желаеш, когато не знаеш, че искаш да го постигнеш? Ето тук, стои следващата клопка – желанието, горивото зад всяко едно преживяване, това, което е опарило толкова много от нас, че вече ни е страх да искаме нещо, защото ще ни заболи, ще ни изгори и защото животът ни е показал, че рядко получаваме точно това, което искаме.

Сега ще ти кажа още една тайна, желанията ти да бъдеш по-добър, да бъдеш обичан, да бъдеш здрав, да откриеш себе си, да водиш по-добър живот, да се развиваш, да еволюираш – те са прекрасни, те са скъпоценни камъни, те не са лоши, те те карат да опитваш нови и нови неща, те те карат да имаш преживявания, да преодоляваш ограниченията си, да се развиваш. Те те подтикват да надскачаш себе си, да излезеш от малката си кутийка и да отвориш очите си за света. Уловката обаче е, че ние си мислим, че знаем точно какво искаме и как го искаме и ако не го получим точно така, хоп, разочарование, желанието не се е сбъднало и не се е потушило, то иска още и още, но точно така, както си го представяме, в едни ограничени параметри от хора и обстоятелства. И затова ние не можем да видим магията, не виждаме, че животът ни е дал точно това, което сме си поискали, но в малко по-различен нюанс, на друго място или с друг човек, или може би в различна сфера. Точно този затворен кръг, в който една мечта се превръща във фантазия обрисувана до най-малкия детайл от ума, който е Бог в този свят, подхранва желанието ни да намерим същата тази картинка в реалния свят, където обаче ние не сме бог и това няма като как да се случи. Перфектната рецепта за болка и страдание.

И така, след време, ние просто се отказваме да мечтаем, защо да го правим, като това само ни кара да страдаме и да се разочароваме? Звучи толкова логично, нали? Всички ни казват да живеем в настоящето, да се носим по потока на живота, да не очакваме, да не се придържаме към неща и концепции и да оставим живота да се разиграва чрез нас. Звучи разумно и със сигурност звучи по-безболезнено от неосъществените ни мечти… и така си живеем, носейки се по течението, привидно щастливи, привидно леки, без да мислим и да си представяме бъдещето, защото все пак, ние не можем да го предвидим, защо въобще да мислим за него…

Не казвам, че това, което ни казват великите учители не е вярно, напротив, то е абсолютната истина, ние просто я отвеждаме до крайност, а както всички знаем, крайностите не са нещо хубаво, независимо дали това ще бъде крайността на фантазията и желанието или на фанатичния реализъм.

Така стигаме до твоите мечти, скъпи мечтателю. Те не са някъде в бъдещето. Ти не бягаш от настоящето с тях. Те са тук, точно сега и туптят в твоето сърце. Те са баланса на крайностите, те са вълшебството в твоя живот. Те са горивото за твоето развитие, за всичко, на което си способен. Те, те даряват с ентусиазъм, с кураж, с надежда, с вяра и те ще те превърнат точно в това, което искаш да бъдеш, точно тук и точно сега. С всяка твоя мечта, ти тръгваш на пътешествие и го правиш сега. Те не са нещо опасно, те не са капан, те не са болезнени, те са твоите криле. Всяка една мечта е възможност за ново начало в живота ти. Тя има за цел да се докосне до кътчетата на твоето подсъзнание и да развихри въображението ти, за да ти прати една мисъл, една картина, едно решение, една възможност или каквото и да е нещото, което работи за теб и да ти подскаже какво копнееш да бъдеш, какъв искаш да станеш като пораснеш.

Замислял ли си се как всички деца мечтаят какви ще станат като пораснат? Децата са толкова невинни в своите мечти, те искат да станат космонавти, балерини, спортисти, актьори, артисти, рицари, крале и кралици, те могат да бъдат всичко и не се чудят дали е възможно да се случи или как ще стане, те просто го искат. И постепенно, с времето, мечтите им се потушават и те влизат в месомелачката на обществото, което ги праща в корпоративния конкурентен свят на образованието и работохолизма, където има стъпки, структури и формули за успех и където всичко е реалистично. Ако направиш това, ще постигнеш това, точка.

Децата са по-мъдри от нас, мечтателю, те знаят нещо, което ние сме забравили. Животът обича мечтите, животът откликва на мечтите, той ще направи така, че те да се сбъднат, ако ти не се отказваш от тях, но ти трябва да помниш, че мечтата е същността, онова за което копнее сърцето ти, а не детайлите, в които то се проява. Никога не го забравяй и си позволи да мечтаеш, позволи на въображението ти да се докосне до твоята детска невинност и не пази мечтите само за себе си. Направи крачка към тях, не ги дръж само в главата си, сподели ги с хората, без да се страхуваш, че ще те осъдят или ще ти се смеят, дори и да го направят, те не разбират, те са забравили какви искат да станат като пораснат, но ти помниш, ти започваш да си спомняш, че няма невъзможни неща. Усмихни се и си кажи – Аз вярвам! И животът също ще повярва в теб, ти ще видиш как той ще започне да подрежда събития и да привлича хора в живота ти, които ще ти помогнат да осъществиш и разгърнеш мечтите си. Затова, скъпи мечтателю, никога не се страхувай да мечтаеш. Кажи ми какъв искаш да станеш, когато пораснеш? ☺