Автор: Симона Димитрова
Има някаква магия в числото три. Никога не съм се опитвала да я разгадая, но винаги съм вярвала в нея. Сега след като се запознах с Ели, Мария и Зори, вярата ми е още по-силна. Магията на тези три момичета е съвсем истинска и приложима. В нея няма мистика, а себепознание и приемане на другите.
Ели, Мария и Зори са силни характери, това няма нужда дори да го казвам. Всяка от тях би била успешна без другите две. Всяка от тях би водила чудесен живот без Ген ключовете. Те знаят това, но избират да са заедно и да отделят време и енергия в съвместния си проект. В моите очи, това ги прави не просто силни, но и мъдри, защото те избират по-трудния път – този на срещата със собствената сянка, този на приемането на другия, колкото и да ни дразни, този на доверието, че животът винаги се грижи за нас.
Да си позитивен не е лесно. Изисква се определена емоцонална дисциплина да знаеш (не с ума си, а с тялото си), че всичко винаги е точно такова, каквото трябва да е. По мое мнение именно тази дисциплина са развивали Ели, Мария и Зори заедно, а техни помощници са били ген ключовете. Пема Чодрон – будистка монахиня и авторка на множество книги казва, че връзките ни започват в момента, в който искаме да си тръгнем от тях. По думите на трите момичета, тяхната връзка е започнала преди много време, а това, че са останали е истинското доказателство, че ген ключовете работят.
Както Ели, Мария и Зори твърдят, по-важно от всичко е да виждаш – себе си, с всичките си страхове и таланти и другите, с техните сенки и дарби. За сенките им не знам, но дарбите им видях ясно. Ели е вечният търсач, двигателят, Мария е несравнима в организирането, а Зори е критичното око, което въвежда последните корекции, за да може всичко да е красиво и подредено. Не бих ги нарекла екип-мечта. Всяка група от хора, които работят заедно, срещат своите пречки. Бих казала обаче, че те са екип, в който много хора биха мечтали да работят. Защото Ели, Мария и Зори отработват проблемите си, вместо да се правят, че такива няма.
Какво им предстои – знаят само те трите. За нас остава да берем плодовете от съвместната им работа. А защо не и да почерпим вдъхновение от техния пример.
